Със споразумението по чл. 51 от Семейния кодекс задължително се уреждат въпросите относно местоживеенето на децата, родителските права, издръжката на децата и режима на виждане и личните контакти с другия съпруг, ползването на семейното жилище, фамилното име и издръжката между бившите съпрузи. Към молбата се прилагат удостоверение за сключен граждански брак, за раждане на децата, документи за собственост на движими или недвижими вещи, споразумение, комплект статистически сведения по образец – декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, сведения за съпрузите, съобщение за прекратен граждански брак и документ за платена държавна такса в размер на 25 лв.
Открито съдебно заседание: Съпрузите трябва да се явят лично в първото по делото заседание, за да изразят лично съгласието си пред съда. Делото се прекратява, ако някой от съпрузите не се яви без уважителна причина в първото насрочено от съда съдебно заседание. Съдът разглежда споразумението на съпрузите и ако то не противоречи на закона и са защитени интересите на децата, като за това може да бъде поискано от съда и становище от Дирекция „Социално подпомагане“ и се е убедил в сериозното и непоколебимо съгласие на съпрузите, постановява решение, с което допуска развода и утвърждава постигнатото споразумение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Последици и разноски: След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг. При допускането на развода по взаимно съгласие се определя и окончателна държавна такса до 40 лева, която следва да бъде внесена по сметка на районния съд. По споразумение, при което са уредени имуществените отношения следва да се платят и по 2 % върху стойността на всеки дял, както и за издръжката – 2 % върху платежите за 3 години.

То произвежда действие след смъртта на завещателя. Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа датата, на която е съставено и да е подписано от него най-отдолу след завещателните разпореждания. Правната уредба е в чл. 25 от Закона за наследството. Нищожно е завещанието, ако е написано на машина или от друг човек.
Според Тълкувателно решение № 2 от 21.01.2025 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГК, докладчик съдия Бонка Дечева завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му, не е нищожно на основание чл. 42, буква „в“ от Закона за наследството. В такъв случай при тълкуване волята на завещателя не може да се приеме, че е налице единствен мотив за съставяне на завещанието, който противоречи на закона поради нарушаване на принципа на безвъзмездност на завещателното разпореждане.
То може да бъде предадено за пазене на нотариус в затворен плик. В такъв случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието и от нотариуса и се завежда в специален регистър. Таксата за приемане на съхранение на саморъчни завещание е по т. 1 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и е в размер на 30 лв. Справка за наличието на завещание може да се направи в регистъра на завещанията към Нотариалната камара. Съществува и СИСТЕМА ARERT, която е Европейска мрежа на регистрите на завещанията и работи с реална база данни.
Разполагаемата част на наследодателя е частта от наследството, която е вън от запазената част.
Със завещание не може да се накърнява запазената част, която е определена в чл. 29 от Закона за наследството. Ако наследодателят не е оставил съпруг при едно дете, което е законен наследник, запазената част е ½, а при две или повече деца 2/3 от имуществото на наследодателя. Ако наследодателят е оставил съпруг и деца разполагаемата част е 1/3 при едно дете, ¼ при две деца, като запазената част на съпруга е равна на тази на децата.
Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния й размер поради завещание може да иска намаление до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Срокът за подаване на такъв иск в съда е 5 години от откриване на наследството.
Обявяване на завещанието: След смъртта на завещателя с молба до нотариуса, към която се прилага акт за смърт на лицето и самото завещание, се инициира производство за неговото обявяване. Нотариусът съставя протокол, в който се описва в какво състояние е завещанието, на колко страници е написано, има ли поправки и други. Вписване на завещанието: Според чл. 112, буква „и“ от Закона за собствеността саморъчни завещания, с които се завещава право на собственост върху недвижим имот задължително подлежат на вписване в Службата по вписвания по местонахождение на имота. За вписването се представя молба на заинтересованото лице с приложен нотариално заверен препис от завещанието и протокол за неговото обявяване. Според т. 7 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2023 г. на ВКС по тълкувателно дело № 7/2012 г., ОСГТК, докладчик съдията Борис Илиев при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя и няма право да откаже вписване поради това, че не са му представени доказателства за такива права. Отмяна на завещанието: Може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.

То е търговско дружество и юридическо лице. В случай, че е учредено от едно лице, тогава се образува Еднолично ООД /ЕООД/ и се приема учредителен акт. Капиталът на дружеството се разпределя в дялове, чиято стойност трябва да бъде кратна на едно. Дружественият договор трябва да съдържа фирмата /наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва/, предмет на дейност и срок на договора, името, фирмата и единния идентификационен код на съдружниците, размера на капитала и на дружествените дялове, управлението и начина на представителство, други права и задължения на съдружниците. Органите на дружеството са Общо събрание на съдружниците и управителя. Дружеството трябва да бъде вписано в Търговския регистър, като за това е необходимо да се представи дружествения договор, който се обявява, да е назначен управител или управители на дружеството, да е внесен установения в закона минимум от капитала, а ако регистрираният капитал е по-висок от законовия минимум следва да е внесен най-малко 70 % от него. Вписването се извършва въз основа на заявление по образец – А4. Към заявлението се прилага декларация за истинността на заявените обстоятелства или за приемане на представените за обявяване актове. Когато заявлението се подава от пълномощник трябва да се представи изрично писмено пълномощно и декларация, че заявлението и приложените към него документи са предоставени от заявителя. Към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт, съгласно изискванията на закона. Документите се представят в оригинал, заверен от заявителя препис или нотариално заверен препис. Заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в регистрите, освен ако със закон е предвидено друго. Когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, а когато е подадено заявление за регистрация на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел – на електронната страница на агенцията, не по-късно от от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. Заявителят може да изпълни дадените указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец Ж1. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на три работни дни от постъпването им в регистрите, освен ако със закон е предвидено друго. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел в 7-дневен срок от връчването му. В Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел са утвърдени образците на заявленията за вписване на обстоятелства в Търговския регистър. В чл. 19 и следващите от тази Наредба са разпоредбите относно дружество с ограничена отговорност.

Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика. В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт /макар, че може да съществува и такъв/. Например фактическото разделяне на наследствените /съсобствените/ имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл.30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. Това е така, защото тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни – възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Когато се упражняват в продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 от ЗС са реализирани. Не е необходимо отношенията между съсобствениците или сънаследниците, /които често са близки роднини/ да са се влошили, да са преустановени контактите между тях, за да се приеме, че е променено държането на идеалните части на другите във владение за себе си. Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него.

След издаване на заповедта тя се връчва на длъжника, който може да изпълни задължението си или да подаде възражение в предвидения от закона срок. При липса на възражение заповедта може да послужи като основание за принудително изпълнение чрез издаване на изпълнителен лист.

Публичните задължения за данък върху доходите на физически лица, държавно обществено осигуряване, УПФ, здравно осигуряване се внасят по реда и сроковете за подаване на годишна данъчна декларация, съгласно разпоредбите на чл. 53 от Закон за данък върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ). Това е крайната дата за доброволно плащане на задълженията, след който момент те подлежат на принудително събиране. Според чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. В Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. по т. д. № 8/2019 г., ОСС на ВАС приема, че образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 и съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК не прекъсват давността. Прекъсването на давността става чрез извършване на същински действия, в който се предприемат конкретни действия по принудително изпълнение чрез изпълнителните способи по чл. 215, ал. 1, т. 1-3 ДОПК /изпълнение върху вземания и парични средства на длъжника, върху движими и недвижими вещи/. В чл. 172, ал. 2, т. 5 ДОПК е предвидено, че давността се спира при налагане на обезпечителни мерки, които са посочени в чл. 198 ДОПК /запори на движими вещи, сметки, вземания или възбрани върху имот/.Правната последица от налагането на тези обезпечителни мерки е спирането на давността. Тя спира за срока на действието на тези мерки. Тоест докато те не бъдат отменени, петгодишната давност е спряла. Според чл. 171, ал. 3 от ДОПК лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата.